В нашата практика, оралната хирургия в амбулаторни условия е лимитарана в своя обем и свежда до извършване на само определени хирургични услуги :

• неоперативни и оперативни екстракции на зъби - дълбокофрактурирани корени;
• хирургична екстракция на ретинирани и полуретинирани мъдреци;
• апикална резекция на зъб с остеоектомия;
• лабиални и лингвални френулоектомии;
• остеопластика и пластична корекция на гингива;
• постекстракционни усложнения - алвеолити и остеомиелити;

Най-чести показания за екстракция на зъби и корени са :

• обострен хроничен периодонтит, когато огнището на възпаление при върха на зъба (гранулом) не може да бъде елиминирано по конвенционален начин ;
• хроничен локален или генерализиран пародонтит, при който зъбите са във втора или трета степен на подвижност ;
• при травматизъм, когато корена на зъба е прекъснат дълбоко в костта ;
• силно разрушаване на зъба в резултат на дълбок кариес ;
• изоставени корени, които могат да предизвикат огнищни възпаления и кисти ;
• по ортодонтски показания ;
• по протетични показания, когато един или повече зъби затрудняват поставянето на протезата в правилна равнина и нарушават нейната херметичност.
• затруднен или невъзможен пробив на мъдреци, които предизвикат хронично възпаление, придружено с болка и общо неразположение ;
• ако се е развил патологичен процес като одонтогенен остеомиелит ;
• и др. специфични показания.

Преди да вземе решение за отстраняване на зъба, зъболекарят извършва преглед, ако е необходимо назначава допълнителни изследвания (рентгенова снимка) или консултация със специалист (кардиолог), за да оцени всички рискове и възможности. Важно е да се разбере, че когато един сегмент от съзъбието се отстрани, другите зъби започват да се разместват, което може да доведе до развитие на деформации в бъдеще. Изваждането дори и на един зъб може да затрудни дъвченето и говора, което да се отрази на храносмилателната система и самочувствието на пациента. И ако решението за екстракция е единственият възможен вариант, тогава зъболекарят може да препоръча замяната му с имплант. 

Спешно изваждане на зъб се препоръчва при остро гнойно възпаление, силна болка, причинена от механична травма на зъба. В някои ситуации лекарят може да настоява за екстракция, тъй като рискът от развитие на по-сериозен проблем е твърде висок. Например:

• Инфекцията може да се разпространи по-дълбоко и да се развие остеонекроза;
• Има признаци на абсцес или такива патологични състояния като гноен синузит;
• Образувал се е тумор на алвеоларния израстък (отстранява се заедно със зъба);
• Счупване на челюстта, което е довело до фрактура на зъба.

В тези случаи опитите за спасяване на зъба могат да застрашат живота на пациента. 

Противопоказанията могат да бъдат относителни и абсолютни. След корекция на общото състояние, относителните противопоказания могат да отпаднат.

• бъбречно заболяване в остър стадий ;
• сериозни сърдечни патологии ;
• инфекциозен хепатит ;
• тежки нарушения на кръвообращението ;
• генерализиран стоматит ;
• остри респираторни заболявания ;

При такива състояния, екстракцията трябва да се отложи до стабилизиране на състоянието или пълно излекуване. Спешна екстракция не се извършва по време на лъчева терапия и бременност.

След екстракцията, екипът на ДЕНТАЛНО СТУДИО Д-Р НИКОЛАЕВ, препоръчва да ограничите временно приема на храна за няколко часа, докато премине действието на поставената упойка. В противен случай има риск да се прехапете и предизвикате множество болезни рани на бузата, устната или езика. След това може да пиете чиста вода, със стайна температура. В рамките на деня избягвайте гореща храна и течности, както и газирани напитки.  Не жабурете с никакви води за уста, включително и алкохол. От следващия ден може. Отложете спорта за деня, защото натоварванията са противопоказани.  

Всичко това е насочено към запазване на кръвния съсирек, който запълва образуваната дупка в челюстта, помага за спиране на кървенето и формирането на бъдещата кост. Той представлява естествената имунологична защита за организма срещу навлизането на патогенна микрофлора от слюнката в раната. Изплакването и други манипулации ще разрушат тази бариера. Могат да възникнат усложнения.

Ваденето на зъб е оперативна интервенция, при която са възможни усложнения. Те настъпват когато се появят проблеми по време и след манипулацията. Голяма част от хората не развиват такива. Възможните усложнения идват от неочаквана алергична реакция към анестетика или продължително следоперативно кървене.

Конкретните усложнения могат да се случат изолирано или комплексно:

• Кървене - ако мястото все още кърви или е прокървяло в последствие, то вземете парче чиста марличка или носна кърпичка и я поставете върху раната. Захапете я и стойте така поне 20 мин.Не изплаквайте устата с разтвори и не лягайте докато кървенето не спре. Голяма част от хората не са имали никакви проблеми със съсирването докато не им бъде изваден именно зъб.
  В такива случаи се обърнете до вашия стоматолог или личен лекар веднага ако проявите някои от посочените симптоми:

- Кървенето не спира след поставянето на тампона с марля и продължава повече от 30 мин. след махането му;

- Затруднение в дишането и преглъщането;

- Силна постоянна болка, която не преминава, въпреки приема на аналгетици.

• Висока температура - има вероятност през деня тя да се повиши до над 37 градуса, а вечерта - дори до 38 градуса. Това показва активният възстановителен процес. В случай, че температурата не спада повече от три дни, трябва да ни посетите ;
• Появата на оток в областта на бузата е нормална реакция, който след 3^ия ден започва да намалява ;

• Инцидентно увреждане на съседни зъби или челюстен участък ;

• Силна и постоянна болка в резултат на развит сух алвеолит - това се случва когато кръвният съсирек се разруши или въобще не бъде образуван такъв. Тогава раната остава отворена, инфектира се от слюнчените бактерии и се забавя оздравителния процес. Тъй като нервите са прекалено близо до инфекцията, то те са и силно болезнени. Налага се да се направи промивка на раната и да се започне антибиотична терапия ;

• Изтръпване /мравучкане/ на долната устна или език - случва се при засягане на долночелюстния нерв и вероятността да остане за постоянно така е минимална ;

• Затруднено отваряне на устата - в резултат на разкъсване на мускулните влакънца по време на упойката, се образуват малки съсиреци между тях. Те и самата травма на влакната, както и излива на кръв в рехавите меки тъкани, водят до затруднено отваряне, често придружено и с болка. Това отминава след около 7 дни. За по-бърза резорбция и възстановяване, Ви препоръчваме да правите "гимнастика" на дъвкателните мускули (отваряне и затваряне на устата в продължение на 2-3 минути десетина пъти дневно).